Класическа хомеопатия

Хомеопатията като метод на лечение се развива повече от 200 години. Още Хипократ е казал, че в медицината лечебна сила ще има или подобното или противоположното, а самият той е лекувал на принципа на Подобието.

Гениалният немски лекар и учен Самуел Ханеман (1755-1843) е считан за основоположник на науката Хомеопатия, защото първи в историята е обяснил и проучил в дълбочина този принцип на лечебно въздействие и е създал фундаментални закони като основни принципи за прилагане на лечебната терапия в „Органон на лечебното изкуство“.

Човекът се разглежда като цялостна енергийна система, а не като сбор от отделни изолирани симптоми. Болестта е резултат от дисбаланса, който е настъпил дълбоко в недрата на човешката душа. Конвенционалният подход търси еднаквите симптоми при различните хора със сходни оплаквания и им дава общо наименование – диагноза и еднакво лекарство, а холистичният се стреми да намери различните симптоми у пациентите със сходни оплаквания и причините за възникването им. Стремежът е да се повлияе човекът, който стои зад тези симптоми и диагноза.

Законът за Подобието е базисен за класическата хомеопатия, а за да се прилага правилно се използват естествени субстанции (хомеопатични лекарства), които у здрави хора предизвикват симптомите на болестта, която трябва да излекуват. По този начин се възстановява здравето и равновесието в организма и неговото единно цяло.

В „Органон на лечебното изкуство“, което е своеобразна Библия за практикуващия хомеопат, Ханеман определя: „Най-високият идеал на лекуването е да се възстанови здравето бързо, меко и трайно по най-краткия, най-сигурен и безвреден начин, върху ясно разбираеми принципи“. Представата на Ханеман за лечение е не отстраняването и потискането на отделен патологичен фрагмент, т.н. „лекуване на парче“. Когато човекът е болен, неговата болест произвежда своя уникална комбинация от симптоми, която представлява негов индивидуален и специфичен „код“. Тази комбинация от симптоми се регистрира от непредубедения хомеопат като обща тоталност, върху която се предписва едно хомеопатично лекарство на принципа на подобието. То се нарича се Симилимум. Следователно, най-важно да се знае е, че „хомеопатично“ е само лекарството, подбрано според подобието на неговата картина и картината на болестта. Ако лекарството не е подбрано на хомеопатичен, т.е. подобен принцип, то следва да се каже, че лечението е почти симптоматично, частично подбрано, но с хомеопатични лекарства, следователно няма да има ефекта на цялостно оздравяване в дълбочина.

Индивидуализиращият подход подсказва, че няма еднотипно лечение за всяка диагноза, всеки човек има нужда от различен симилимум, заради различния модел и причини, поради които боледува. Затова ние се опираме до всички страни на човешката същност, като сумираме модалности, усещания, локализация и съпътстващи симптоми, както и важни причинни връзки.

За откриване на симилимума са необходими задълбочени познания по Материя медика на лекарствата, където са описани подробно техните картини, както и използването на хомеопатичен Реперториум.

Лекарството се избира в определена потенция – цифра, която се поставя до името на субстанцията, характеризираща неговата степен на разреждане и сила. Изборът на потенция зависи от интензивността на централното нарушение – колкото е по-интензивна и остра реакцията на организма, толкова по-висока потенция можем да приложим, както и честота на приемите, и обратно.
Хомеопатичните лекарствени субстанции биват доказвани (всяка субстанция, която може да предизвика определени симптоми у здрав човек, може да се използва за лечение на подобни симптоми у болен) само от здрави изпитатели, с висока отговорност и чувствителност. Те не се изпитват върху животни. Нямат странични действия, защото не се натрупват в тъканите и не влияят върху химичния баланс на организма. В този ред на мисли, поради липсата на токсичност, хомеопатията е най-подходяща лечебна система за бременни, кърмещи, бебета, малки деца и възрастни хора.
При лечение на хронични болести (конституционално лечение) класическият хомеопат се радва, когато организмът на страдащия възпроизведе стари симптоми. Изчистващите се, подтиснати симптоми в тялото са временни и са неизменна част от истинския оздравителен процес. Това явление наричаме „хомеопатична лечебна криза“. Тя отшумява и пациентът повишава трайно нивото си на здраве.

В заключение мога отговорно да обобщя, че след успешно приложено хомеопатично лечение, пациентът трайно възстановява своето здраве и усеща в себе си свобода, одухотвореност и стремеж към себеизразяване, креативност и духовно усъвършенстване!


За какво да внимаваме при лечение с хомеопатия?

След като се приели хомеопатично лекарство трябва да се избягва употреба на силни миризми (евкалипт, камфор, мента, етерични силни масла, зъболечение, др.) или контакт със субстанции и вещества, към които пациентът е чувствителен. Да се ограничи всякаква злоупотреба с възбуждащи или успокоителни вещества, всичко с оглед на това да не бъде антидотирано въздействието на приетото лекарство.

Хомеопатичните лекарства трябва да се съхраняват на тъмно, сухо място, да не са изложени на слънчева светлина и да не са в близост до източници на електромагнитни лъчи.